Jun 30, 2006, 8:51 AM

ПОСИПАХ МИНАЛОТО...

  Poetry
907 0 12

Казват - раните

се лекуват със сол.

Посипах миналото.

Изгоряха страниците

пожълтели в сърцето ми.

Силно горяха.

Като факли .

Душата ми се превиваше

в огъня - като снага

на бяла самодива,

като вещица грешна

танцуваща по

пълнолуние нощем...

Запалиха се ръцете ми,

прегръщали

толкова много спомени.

Горяха... докато

белите ангели

не спасиха надеждата,

че нещо ново

има напред, което

ухае на пролет... ухае

на чиста роса

миросала  изгрева

на новото ми обричане.
Вече нямам минало...
Тръгваме по нова пътека
с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...