17 oct 2007, 10:38

Послание

  Poesía
1K 0 20
По свойте пътища неведоми -
Любов, доведе ме до рая
през земетръсните си седем степени -
от своето начало и до края.

А краят всъщност продължава
във всяко следващо начало:
Любов - живот се отразява
във вечното човешко огледало.

Ах, Краят всъщност е за филмите
и още - за любовните романи,
че стигнем ли до него живите,
от нас какво ли ще остане!

През земетръсните си седем степени -
от своето начало - към безкрая,
по свойте пътища неведоми,
Любов, води ме все към рая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...