Oct 17, 2007, 10:38 AM

Послание

  Poetry
1K 0 20
По свойте пътища неведоми -
Любов, доведе ме до рая
през земетръсните си седем степени -
от своето начало и до края.

А краят всъщност продължава
във всяко следващо начало:
Любов - живот се отразява
във вечното човешко огледало.

Ах, Краят всъщност е за филмите
и още - за любовните романи,
че стигнем ли до него живите,
от нас какво ли ще остане!

През земетръсните си седем степени -
от своето начало - към безкрая,
по свойте пътища неведоми,
Любов, води ме все към рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...