27 oct 2010, 13:31

Послание за злоба и любов

  Poesía » Otra
1.7K 0 3

Послание за злоба и любов

Искам да ви кажа аз едно предание

и във вашето съзнание

да вкарам любовта,

която криеше се в душата.

Тя истории има да разказва,

защото отдавна чувствата си не показва...

Колко я боли, дали ще издържи

и до кога тази болка ще я мъчи?...

Тя има много да разкаже,

ако иска чувствата си на света да покаже...

Как едно момче разбило ù сърцето

и пак сълзи потичат по лицето...

Как много приятели тя загубва

и всяка загуба отвътре я погубва...

Как болката я изтезава

и от тогава... злобата я завладява!!!...

Тя сега в ада е и наранява...

близките си безмилостно наранява

и от тях нищо не остава,

защото злобата побеждава!...

Брои до три, иска всеки да се върне,

иска злото в любов да превърне.

Сега обаче е много късно,

а миналото остава си мръсно.

А когато тя умре, нищо не остава,

защото любовта отдавна я няма!...

В сърцето чувствата оставаха,

но сърца дяволите нямаха.

Само злобата познаваха те

и се вселяваха във всяко невинно дете.

Така всяко поколение става все по-зло

и само са чували за думата добро.

Колко ли тежко ще ни е занапред,

след като вече нищо не е наред.

Аз злобата ще победя,

колкото и болка да трябва да изтърпя,

защото съм силна и на вярата се уповавам,

а злото в стоманени вериги оковавам.

Да не може тя вече да наранява

и този път любовта побеждава,

защото силата е в нея и няма да загуби,

а и да не може повече души да погуби.

Ако не ми повярвате, ще бъдете преборени

и в килия от злоба на тясно затворени.

Защо не ми вярвате? Как да ви освободя сега... не знам,

от тези действия скоро ще ви е срам,

защото така погубвате цял един народ,

а и няма да получите за рая вход...

Загубата не е само ваша, а на цял един свят,

защото на дявола гневът върху нас ще бъде излят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...