Послание за злоба и любов
Искам да ви кажа аз едно предание
и във вашето съзнание
да вкарам любовта,
която криеше се в душата.
Тя истории има да разказва,
защото отдавна чувствата си не показва...
Колко я боли, дали ще издържи
и до кога тази болка ще я мъчи?...
Тя има много да разкаже,
ако иска чувствата си на света да покаже...
Как едно момче разбило ù сърцето
и пак сълзи потичат по лицето...
Как много приятели тя загубва
и всяка загуба отвътре я погубва...
Как болката я изтезава
и от тогава... злобата я завладява!!!...
Тя сега в ада е и наранява...
близките си безмилостно наранява
и от тях нищо не остава,
защото злобата побеждава!...
Брои до три, иска всеки да се върне,
иска злото в любов да превърне.
Сега обаче е много късно,
а миналото остава си мръсно.
А когато тя умре, нищо не остава,
защото любовта отдавна я няма!...
В сърцето чувствата оставаха,
но сърца дяволите нямаха.
Само злобата познаваха те
и се вселяваха във всяко невинно дете.
Така всяко поколение става все по-зло
и само са чували за думата добро.
Колко ли тежко ще ни е занапред,
след като вече нищо не е наред.
Аз злобата ще победя,
колкото и болка да трябва да изтърпя,
защото съм силна и на вярата се уповавам,
а злото в стоманени вериги оковавам.
Да не може тя вече да наранява
и този път любовта побеждава,
защото силата е в нея и няма да загуби,
а и да не може повече души да погуби.
Ако не ми повярвате, ще бъдете преборени
и в килия от злоба на тясно затворени.
Защо не ми вярвате? Как да ви освободя сега... не знам,
от тези действия скоро ще ви е срам,
защото така погубвате цял един народ,
а и няма да получите за рая вход...
Загубата не е само ваша, а на цял един свят,
защото на дявола гневът върху нас ще бъде излят.
© Павлина Димова Todos los derechos reservados