27.10.2010 г., 13:31

Послание за злоба и любов

1.7K 0 3

Послание за злоба и любов

Искам да ви кажа аз едно предание

и във вашето съзнание

да вкарам любовта,

която криеше се в душата.

Тя истории има да разказва,

защото отдавна чувствата си не показва...

Колко я боли, дали ще издържи

и до кога тази болка ще я мъчи?...

Тя има много да разкаже,

ако иска чувствата си на света да покаже...

Как едно момче разбило ù сърцето

и пак сълзи потичат по лицето...

Как много приятели тя загубва

и всяка загуба отвътре я погубва...

Как болката я изтезава

и от тогава... злобата я завладява!!!...

Тя сега в ада е и наранява...

близките си безмилостно наранява

и от тях нищо не остава,

защото злобата побеждава!...

Брои до три, иска всеки да се върне,

иска злото в любов да превърне.

Сега обаче е много късно,

а миналото остава си мръсно.

А когато тя умре, нищо не остава,

защото любовта отдавна я няма!...

В сърцето чувствата оставаха,

но сърца дяволите нямаха.

Само злобата познаваха те

и се вселяваха във всяко невинно дете.

Така всяко поколение става все по-зло

и само са чували за думата добро.

Колко ли тежко ще ни е занапред,

след като вече нищо не е наред.

Аз злобата ще победя,

колкото и болка да трябва да изтърпя,

защото съм силна и на вярата се уповавам,

а злото в стоманени вериги оковавам.

Да не може тя вече да наранява

и този път любовта побеждава,

защото силата е в нея и няма да загуби,

а и да не може повече души да погуби.

Ако не ми повярвате, ще бъдете преборени

и в килия от злоба на тясно затворени.

Защо не ми вярвате? Как да ви освободя сега... не знам,

от тези действия скоро ще ви е срам,

защото така погубвате цял един народ,

а и няма да получите за рая вход...

Загубата не е само ваша, а на цял един свят,

защото на дявола гневът върху нас ще бъде излят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...