19 feb 2007, 20:32

-После-

  Poesía
919 0 0
-После-

После ще съм друга!
Несмирена, осквернена, зла
убидена и победена
от коварността на любовта.

После ще съм сляпа и за тебе,
убиецо, на всичката невинност в мен.
И мразена, сломена, примирена
на болката на самотата в плен.

После... но сега съм още тази, дето те бленува
подигравяй се, тъпчи я ден след ден!
Тя още те обича, но защо ли?
Навярно, че усмивката и заличаваш всеки ден.

После... но сега съм друга
Пий от мене капката останала една
пий я и дави ме в нея-
едната ми сълза,
спасила се от безчувствеността.

Тогава бях такава-млада, мила
а после - давеща се във тъга.
Намразих те, но вече нямам сила...
в сърцето си любов да приютя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивчица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...