Feb 19, 2007, 8:32 PM

-После-

  Poetry
920 0 0
-После-

После ще съм друга!
Несмирена, осквернена, зла
убидена и победена
от коварността на любовта.

После ще съм сляпа и за тебе,
убиецо, на всичката невинност в мен.
И мразена, сломена, примирена
на болката на самотата в плен.

После... но сега съм още тази, дето те бленува
подигравяй се, тъпчи я ден след ден!
Тя още те обича, но защо ли?
Навярно, че усмивката и заличаваш всеки ден.

После... но сега съм друга
Пий от мене капката останала една
пий я и дави ме в нея-
едната ми сълза,
спасила се от безчувствеността.

Тогава бях такава-млада, мила
а после - давеща се във тъга.
Намразих те, но вече нямам сила...
в сърцето си любов да приютя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивчица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...