lubokrisi (Любослав Цветанов)
24 0
5 oct 2012, 22:09

Последен ден 

  Poesía
552 0 2

Какво щеше да правиш, ако животът ти 
траеше само ден?
Щеше ли да те е грижа,
какъв щеше да се - тъжен или засмен?
Ако имаше само няколко часа,

нямаше да има после, нито утре.
Щеше да бързаш да обичаш, да живееш,
да се наслаждаваш на последната си утрин.
Нямаше да криеш какво изпитваш,
нямаше да бездействаш и мързелуваш, 
ще искаш от всички красоти да опиташ,
да тичаш, да се смееш, да лудуваш.
Този ден би бил толкова прекрасен,
различен от всички досега,
защото в миг животът ти става ясен,
а не като преди - в мъгла.
В миг разбираш, че може да обичаш,
че не си сам в света.
В миг разбираш, дори и да отричаш,
че по-важно няма от любовта.
И когато дойде вечер, ти седни,
погледай тъмното небе, звездите.
Усмихни се и не спирай 
порива на своите мечти.
Защото дори да е ден последен,
все пак може и да има нов,
защото след мрака непрогледен
може да има слънце, любов...

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??