Последен ден
Какво щеше да правиш, ако животът ти
траеше само ден?
Щеше ли да те е грижа,
какъв щеше да се - тъжен или засмен?
Ако имаше само няколко часа,
Щеше да бързаш да обичаш, да живееш,
да се наслаждаваш на последната си утрин.
Нямаше да криеш какво изпитваш,
нямаше да бездействаш и мързелуваш,
ще искаш от всички красоти да опиташ,
да тичаш, да се смееш, да лудуваш.
Този ден би бил толкова прекрасен,
различен от всички досега,
защото в миг животът ти става ясен,
а не като преди - в мъгла.
В миг разбираш, че може да обичаш,
че не си сам в света.
В миг разбираш, дори и да отричаш,
че по-важно няма от любовта.
И когато дойде вечер, ти седни,
погледай тъмното небе, звездите.
Усмихни се и не спирай
порива на своите мечти.
Защото дори да е ден последен,
все пак може и да има нов,
защото след мрака непрогледен
може да има слънце, любов...
© Любослав Цветанов All rights reserved.
