Последна целувка
Не помниш ли нощите омайни, изпълнени с топлина
и дните искрящи, мислейки за бъдещи дела.
Липсва ми твоята светлина, успокояваща всяка тъга
и липсва ми любовта, изцеляваща болеста "Самота".
Исках да съм птица, прелитаща над океани и села,
исках да съм скица, запаметила всяка твоя черта.
Бях силна и смела сред твоите крила,
и крехка, щом галеше ме в нощта.
Ти извая от мене жена, преживяла разочарованието на любовта.
Сега не искам да те задържам чрез ласки и слова,
нито да те задушавам с неискренна тъга.
Просто ме прегърни с доброта и ме целуни за последно в нощта.
© Мариана Василева Todos los derechos reservados