Последна целувка

                          Не помниш ли нощите омайни, изпълнени с топлина

                                     и дните искрящи, мислейки за бъдещи дела.

                         Липсва ми твоята светлина, успокояваща всяка тъга

                        и липсва ми любовта, изцеляваща болеста "Самота".

                             Исках да съм птица, прелитаща над океани и села,

                             исках да съм скица, запаметила всяка твоя черта.

                                         Бях силна и смела сред твоите крила,

                                            и крехка, щом галеше ме в нощта.

                Ти извая от мене жена, преживяла разочарованието на любовта.

                           Сега не искам да те задържам чрез ласки и слова,

                                 нито да те задушавам с неискренна тъга.

               Просто ме прегърни с доброта и ме целуни  за последно в нощта.