7 oct 2008, 23:34

Последна среща 

  Poesía
663 0 5

Ти влезе все така прекрасна,

нечакана, но дълго звана.

И макар, че трудно зарасна,

в миг отвори се старата рана.

 

Щом те зърнах, повярвай, че нямаше

по-щастлив от мен на света,

а пожарът в душата изгаряше

тънката нишка на мисълта.

 

И светът за мен се изгуби,

онемях, зачупих ръце.

Подминавах намеци груби,

гледах най-любимото лице.

 

Но заговори ми думички празни,

запита ме най-тривиални неща.

И таз престореност тъй ме подразни,

че ми идваше да закрещя.

 

Да закрещя: "Недей преструва се,

какво ти коства да признаеш,

че и ти безкрайно вълнуваш се,

но се правиш, че нехаеш?"

 

Но ти играеш тъй умело!

Припомняш, че си тук за малко.

И всеки жест и поглед смел е,

а аз си мисля: "Колко жалко!"

 

Ти май наистина нехаеш

и си дошла, ей тъй, за шоуто.

И като че ли не играеш,

а туй ти е лицето голото.

 

Не тази маска любих вчера,

не нея съм целувал до забрава.

И колкото да се усмихвам и чумеря,

за мен това въобще не е забава.

 

Прехвърлих се на твоето ниво.

Запитах те за здравето накрая,

макар, че ме вълнуваше и то,

аз друго исках да узная...

 

Знам, че всичко днес е прах

и всеки спомен скъп изтрит е.

Не знам, по-точно не разбрах,

защо ти се намокриха очите?

 

Отиде си, след среща кратка, тъжна

в нечия чужда квартира далечна,

но, за да не бъде в нищо длъжна,

раздялата ще е дълга, не-вечна...

 

 

 

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви момичета за прекрасните отзиви!С пожелания да нямате вечни раздели,а да имате само щастливи срещи!
  • обожавам стихотворениета ти! най-искрени поздрави за прекрасната поезия, която пишеш!
  • тъжно ми стана...трогна ме и ме разчувства...
  • Тъжен, но хубав стих!Поздрави!
  • УНИКАЛНО Е!!! Истинско..искрено..изумително... Честно казано натъжи ме.Прочетох го няколко пъти - да си призная разчувствах се! Поздравления!

Propuestas
: ??:??