26 feb 2008, 7:21

Последна среща

746 0 1


Погледни ме, не, не съм различна,
такава съм си, както ме познаваш -
и смелостта ми е каквато беше -
променя ли се нещо, дето липсва?
 
Помогни ми, пак пред кръстопът съм,
да тръгна искам аз по вярната пътека.
Път към щастието искам да открия,
но щастие без тебе - това какво е?
 
Наивна ли съм? Може би така е,
търся истината, където май я няма...
Сто лъжи открих до днес по пътя
и в какво да вярвам - ти кажи ми!

 

Тръгвай си, не искам да се спираш,
милион километри нека ни разделят.
Даже сто години на Земята да живеем,
тази вечер имаш само ти да се разкаеш.

 

24.02. - 26. 02. 2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...