26 февр. 2008 г., 07:21

Последна среща

748 0 1


Погледни ме, не, не съм различна,
такава съм си, както ме познаваш -
и смелостта ми е каквато беше -
променя ли се нещо, дето липсва?
 
Помогни ми, пак пред кръстопът съм,
да тръгна искам аз по вярната пътека.
Път към щастието искам да открия,
но щастие без тебе - това какво е?
 
Наивна ли съм? Може би така е,
търся истината, където май я няма...
Сто лъжи открих до днес по пътя
и в какво да вярвам - ти кажи ми!

 

Тръгвай си, не искам да се спираш,
милион километри нека ни разделят.
Даже сто години на Земята да живеем,
тази вечер имаш само ти да се разкаеш.

 

24.02. - 26. 02. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...