26 февр. 2008 г., 07:21

Последна среща

744 0 1


Погледни ме, не, не съм различна,
такава съм си, както ме познаваш -
и смелостта ми е каквато беше -
променя ли се нещо, дето липсва?
 
Помогни ми, пак пред кръстопът съм,
да тръгна искам аз по вярната пътека.
Път към щастието искам да открия,
но щастие без тебе - това какво е?
 
Наивна ли съм? Може би така е,
търся истината, където май я няма...
Сто лъжи открих до днес по пътя
и в какво да вярвам - ти кажи ми!

 

Тръгвай си, не искам да се спираш,
милион километри нека ни разделят.
Даже сто години на Земята да живеем,
тази вечер имаш само ти да се разкаеш.

 

24.02. - 26. 02. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...