Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши
и следва безпристрастно своя график.
Пристига. Цветето поредно кърши
и продължава пътя си нататък.
Почивни дни и празник не признава.
Умора няма в костите й древни.
За нищо никога не съжалява,
защото всички чувства са й непотребни.
И мойто име е записано в тефтера,
ще ме целуне някой ден Смъртта
и може би тогава ще разбера,
че цял живот съм пропилял... във суета...
04.03.2018
___
Черешова задушница е.
Поклон пред паметта на всички онези, които не са вече с нас, но са в нас!
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Благодаря, Виолета, че не подмина и тук.