Отиват си
година след година –
мечта подир мечта, мечтите гинат.
Животът,
убивачът на мечти,
и най-прекрасната мечта ще умъртви.
Безстрашни и
разкошни в младостта,
мечтите се смаляват с възрастта.
Войникът, редникът,
обикновеният капрал –
мечтаят чин да стигнат генерал.
За чин полковник
лейтенантът си мечтае.
Майор да стане
капитанът си мечтае.
Майорът пък мечтае да остане
на служба,
пенсия докато хване.
Запита ме:
- Мечтаеш ли и ти?
- Разбира се!
Как може без мечти!
Мечтая,
както спя или си ходя,
внезапна лесна смърт да ме споходи.
По този начин
Бог да се погрижи,
децата ми със мен да нямат грижи.
И както
скромно и без грях живях,
без болка, без тъга и без обида,
от този хубав свят да си отида!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Напротив, Вили, много приятна компания би ми била; но в това пътуване нито искам, нито бих могъл да те взема - и си много по-млада, а и жените живеете много по-дълго от мъжете.