Последната надежда

26 mar 2008, 12:18

Poesía

657 0 5

Вятърът последната надежда ми отвя,

дъждът прошепна ми при слънцето да си я търся,

но аз се питам: "Как така?"

Ще ме заслепи горещото набързо.

Измамно е, не ми е работа да ходя там,

не е случайно, че е толкова високо.

И питам се това ли е единственият шанс.

Това ли е последната посока?

За слънцето отдавна нещо знам -

усмихва се, но е коварно,

когато му се радваш най -

то най-жестоко те опарва.

Дали си струва да се изгоря,

да пострадам за едната надежда?

"Струва си!" - прошепна дъжда.

Без надежда няма живот,

усмивката умира без надежда!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.