Последната надежда
Вятърът последната надежда ми отвя,
дъждът прошепна ми при слънцето да си я търся,
но аз се питам: "Как така?"
Ще ме заслепи горещото набързо.
Измамно е, не ми е работа да ходя там,
не е случайно, че е толкова високо.
И питам се това ли е единственият шанс.
Това ли е последната посока?
За слънцето отдавна нещо знам -
усмихва се, но е коварно,
когато му се радваш най -
то най-жестоко те опарва.
Дали си струва да се изгоря,
да пострадам за едната надежда?
"Струва си!" - прошепна дъжда.
Без надежда няма живот,
усмивката умира без надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
