Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
7 jul 2017, 23:06

Последната светулка 

  Poesía
580 7 14


Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.

 

И дишам пресекулки от възторг
сред простите неща, за да науча,
че цялото излишество е тор,
тежаща над човешката ни участ.

 

Ламтежът е измамен като блян,
след който дъждовете погрозняват.
Какво че към небесното е взрян,
човекът, щом жадува плява, плява...

 

Задушно е. Дъждът ще е пиян.
Навярно ще вали на пресекулки.
Но още пазя в малката си длан
надеждата – последната светулка.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стискай я в дланта си! Надеждата е онова цветно балонче, което ни вдига до висотата на душевните върхове и ни прави щастливи! Знаеш ли, че ти си една вълшебна приказница, момиче, разбрала цената на плявата и на неразбираемите за много хора "пресекулки от възторг"!
    Задъхвам се, докато те чета, и го правя със светла възторженост!
  • Благодаря от сърце, приятели! Трогната съм от добрите думи.
    Калински, прав си! Коментарът ти е мъдър и изчерпателен. Усетил си в дълбочина идеята на стиха.
  • Аплодисменти и от мен, Цвети!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Браво!
  • Чудесно е!
  • Много е хубаво! Обичам такъв тип изкуство и в частност стихове, които са насочени към хората, които ги провокират да осъзнаят кои са истински значимите неща в живота и съответно - ненужните такива! А човек наистина има нужда да разбере веднъж завинаги, че много от нещата, към които се стреми са толкова безсмислени и повърхностни... Че ламтежът, както ти се изрази, само те прави по-нещастен, защото ти в един момент почваш да ламтиш за всичко, което нямаш ( дори без да ти е необходимо) и спираш да оценяш и да се радваш на това, което имаш... Но все пак винаги трябва да си оставим една доза надежда, която да ни вдъхва вяра в по-хубавото утре! Радвам се, че ти я имаш и поздравления за хубавите стихове!
  • Нямам думи! АЗ! Нямам думи! Невероятно, но факт! Ти ми взе ума! Браво!
  • Такава красота струи тук! Поздрави, Цвети!
  • Слънчице си ми и, Цветенце.
  • "Какво че към небесното е взрян,
    човекът, щом жадува плява, плява..."

    Плявата тук – като обобщен образ на всичко малоценно, за което човекът жадува.
    Доста смело твърдение!
    Поздравявам те за творческите търсения, Цвети!
  • Без Вяра,Надеждата се лута в безвремие и в отчаяние живее...Не всяка простота е чута.Но аз тихичко си пея.Опитвам се да го обобщя,но ти разбираш дали съм успял.Прекрасно стихотворение,Цвета!
  • Прекрасно е.. Поздрав
  • Браво, Цвети! Много добро!
Propuestas
: ??:??