Последната светулка
Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг
сред простите неща, за да науча,
че цялото излишество е тор,
тежаща над човешката ни участ.
Ламтежът е измамен като блян,
след който дъждовете погрозняват.
Какво че към небесното е взрян,
човекът, щом жадува плява, плява...
Задушно е. Дъждът ще е пиян.
Навярно ще вали на пресекулки.
Но още пазя в малката си длан
надеждата – последната светулка.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
