12 oct 2008, 21:57

Последни думи

930 0 3
 

Последните думи, които ми каза,

запомних... те бяха убийствено верни.

С кротък изказ и болка показа

смисъла губен из мигове черни.

 

И погледа помня - погубващо твой -

от доброта замъглен, от обич пламтящ.

Уморен от прошки, да дири покой

от всеки миг любовен реален и наш.

 

Ръцете студени, изтръпнали пръсти,

докоснах в копнежа по твоята страст.

Но колко различни са - мене разтърси,

похарчил бях всичко от горяло в нас.

 

Безпомощен бях и жалък... в мълчание.

Думите изневеряваха в този момент.

Дали съм бил за твой грях наказание

или просто съдбовен лош инцидент?

 

Късно бе за обещания, за вяра, за сълзи.

Знаех, всичко свършва, ала краят

е началото на мисли, болка и „дали",

в опит да си простя  и да се разкая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...