Последни думи
Последните думи, които ми каза,
запомних... те бяха убийствено верни.
С кротък изказ и болка показа
смисъла губен из мигове черни.
И погледа помня - погубващо твой -
от доброта замъглен, от обич пламтящ.
Уморен от прошки, да дири покой
от всеки миг любовен реален и наш.
Ръцете студени, изтръпнали пръсти,
докоснах в копнежа по твоята страст.
Но колко различни са - мене разтърси,
похарчил бях всичко от горяло в нас.
Безпомощен бях и жалък... в мълчание.
Думите изневеряваха в този момент.
Дали съм бил за твой грях наказание
или просто съдбовен лош инцидент?
Късно бе за обещания, за вяра, за сълзи.
Знаех, всичко свършва, ала краят
е началото на мисли, болка и „дали",
в опит да си простя и да се разкая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Борисов Всички права запазени
