27 ene 2007, 2:19

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

  Poesía
824 0 6


 

NB!!!   Моля никой да не търси двояко значение.  Написаното е  по филм, който гледах наскоро.

 



Берлин – май 45-та

 

 

Аушвиц свободен.

Ужас в Берлин.

Купища мъртви.

Берлин

мирише на смърт.

Боботещи танкове

бълващи огън.

Гъсенични вериги

мачкат пречупени

кръстове.

Крахът на Райха.

 

В сградите-скелети,

сиви хора

с ужасени очи,

неми от страх,

примирени

със края си

върху зловещата

жертвена клада.

В очите им глад

и плаха надежда

за още живот...

Сирените вият...

Ята птици железни 

в небето
с писък

плюещи смърт.

Взривове!

Грохот.

И огън.

Умиращи хора,

когато е пролет

и утре е мир,

и живот...

Още безсмислени смърти...

 

В бункера - хаос

пияни блудници,

яхат генерали

с пагони, бричове

и счупени кръстове -

пияни сеячи на смърт

Чудовищата на райха...

Подпалвачите на света

“Рицари на честта”

пияни, в безчестие

очакващи края си.

Или възмездие...

 

В бункера
Чудовището

се жени за Ева -

една от всичките еви...

Поредната лудост -

женят се лудите,

сватбено

пътешествие

към смъртта,

телата - в чували,

бензин,

клечка кибрит

и пореден,

последен пожар...

Равносметката -

две сгърчени

в пламъци

черни, овъглени тела

на съпрузи пред Бога

и овъглена Европа

осеяна с лагери на смъртта,

милиони мъртви тела

Смъртта на човека/???/

подпалил света.

Единствената

смислена смърт

в тази война...

 

В бункера

една “фрау”,

една луда,

убива децата си -

6 /шест/!!!

Шест деца

приспани завинаги

от своята майка:

със сила –

в устата ампула,

притисната челюст,

от майчини

твърди ръце,

звук на

строшено стъкло

между детските зъби...

6 строшени

детски животи

от ръцете на майката.

6 ангели

политат в небето...

В очите

на твърдата фрау,

арийката,

няма сълза...

Дали е плакала,

когато е раждала –

6 пъти...

Една от лудите еви...

Едно женско

чудовище

...от малкото...

После тя и бащата

срещат смъртта

с вдигната за почест ръка:

“Хайл!” за почест…

Чест ли...Чия?

 

Зловеща война.

Непоследна.

Черна смърт.

Милиони

строшени съдби

и детски животи.

Милиони

безсмислени

смърти…

 

ХОРА, ПОМНЕТЕ!

 

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ

НИКОГА, ХОРА!

 

ПАЗЕТЕ МИРА!

 

                 

                23.01.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...