vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
28 abr 2009, 21:46

ПосЛЕДните щуротии... на лирическата 

  Poesía » Otra
1274 0 27

 

Когато се пресякоха очите ни,

езика си не глътнах

този път,      

от възторг

по мъжки сексапил

в дентално красивата усмивка.

Дали защото две жени се крият в мен,

нямаше ни ах... ни ох.

Но тази, другата,

(допълваща Орнела Мути),

заподозряната последно

в романтизъм,

почувства     

без стеснение и срам

от езика

до петата чак на счупения крак -

една особено крещяща тръпка.

Ураган.

Убийствен по скалата на Рихтер.

Жива ерес сред червена кръв и

изтънели вени...

И още ред подобни щуротии,

(израз на лиричните поети).

Но неромантичната в мен,

по-точно - скепичното ми аз

побърза

и

дресира тая хукнала по тялото

любов.

Манипулирвам, както аз си знам -

в монашеска послушност

и смиреност.

Прекръствам  я.

Да бъде само грип.

Да трясва мигновено, после да си ходи.

Тази  еднолична кардио-любов,

тази  добре програмирана лудост,

без сос болонезе,

забременява  мега илюзии

от воя на вълчиците нощем

и

не е по вкуса ми

без отсрещност,

даже и в Сингапур виртуално.

Щом

изплува образът им

в чашата със сутрешно кафе...

Започва  раждане с мъки.

От всяко раждане блокирвах

по капка кръв

и вярвах,

че има някъде, че има...

Не безчувствен мъжки сексапил,

а

живо тяло...

Че жив е другият ми организъм -

(виждам как ми се усмихва).

Ако е наистина така

и стане чудо,

още утре анулирвам  своята

смиреност.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??