Прибирам се с последния тролей.
Ужасно дълго във дъжда го чаках.
А ватманът за нещо си бесней
и с нервни фарове разсича мрака.
Седалките са изтощени. Може би
от едежневната човешка врява,
от многото нерадостни съдби,
които носят някак си и трябва
да слушат разговори, новини безброй
оплаквания, мерзости и клюки.
Залива ги словестният порой
и в малкото останали пролуки ...