Последния тролей

14 авг. 2013 г., 00:09

Поэзия » Другая

465 0 4

Прибирам се с последния тролей.

Ужасно дълго във дъжда го чаках.

А ватманът за нещо си бесней

и с нервни фарове разсича мрака.

Седалките са изтощени. Може би

от едежневната човешка врява,

от многото нерадостни съдби,

които носят някак си и трябва

да слушат разговори, новини безброй

оплаквания, мерзости и клюки.

Залива ги словестният порой

и в малкото останали пролуки

на нечия любов се радват те,

на щастие внезапно споделено,

на светлата усмивка на дете,

на женствена извивка на колене.

Разказват ми полека, с полуглас

за простички човешки вечни грижи.

И разказа им се опитвам аз

като мъниста от гердан да нижа.

Щом влезете в последния тролей,

седалките със поглед погалете

и върху тях не страсти в шарен спрей,

а две усмивки кротко оставете.