Последния тролей
Прибирам се с последния тролей.
Ужасно дълго във дъжда го чаках.
А ватманът за нещо си бесней
и с нервни фарове разсича мрака.
Седалките са изтощени. Може би
от едежневната човешка врява,
от многото нерадостни съдби,
които носят някак си и трябва
да слушат разговори, новини безброй
оплаквания, мерзости и клюки.
Залива ги словестният порой
и в малкото останали пролуки
на нечия любов се радват те,
на щастие внезапно споделено,
на светлата усмивка на дете,
на женствена извивка на колене.
Разказват ми полека, с полуглас
за простички човешки вечни грижи.
И разказа им се опитвам аз
като мъниста от гердан да нижа.
Щом влезете в последния тролей,
седалките със поглед погалете
и върху тях не страсти в шарен спрей,
а две усмивки кротко оставете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
