26 ene 2012, 19:12

Последният добър човек

  Poesía
693 0 2

Последният добър човек

(Думите преди да отлети за по-приветливи страни)

 

Усърдно нивата си изора.

Пося, ожъна и в хамбар събра.

А после някой го обра.

Запали свещ, помоли се за прошка.

Развъди стадо, удвои.

Дойдоха хора.

"Това е нашето стадо!”

Запали свещ. “Прости им, Боже!”

Започна къщи да строи.

Заплата цяло лято не получи.

Попита той за своите пари.

Изритаха го като мръсно куче.

Запали свещ.”Къде си, Боже?"

Завърши, стана специалист.

Изобретение направи.

Съавтор, някой се написа

и тайничко продаде го в чужбина.

На него - лъскава значка и

шарена голяма грамота.

Запали свещ. “Това е моята съдба.

Добър да бъда. Решил е Той така!”

От мен да взема, на тях да дава.

Навярно те са “по-заслужили” това!”

Прости ми, Боже, че не казах

“Амин!” в надгробните слова.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....