osi4kata (Румяна Симова)
37 36
26 abr 2005, 5:35

Последно 

  Poesía
1710 0 6
Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят
и ще ми хвърлят рохка пръст отгоре?
Или ще галят щърбите лопати,
преди да им поръчат нови гробове?
Дали роднините ще поделят наследството
без да си бъркат по очите?
Или заради 3 пробити тенджери
ще се намразят... Скритите
послания в тетрадките ми ще намерят ли
децата на децата на децата ми,
ще видят ли петната по тефтерите
със стиховете, на които съм заплакала,
разтърсвана от болка и носталгия,
и от любов към моите палачи...
Лопатите копаят... Катафалката
ме чака на летището... Да чака...
Когато циганите РАЗРЕВАТ ЦИГУЛКИТЕ
и гробището се разкаля от сълзите им,
а мъртвите запеят под качулките
от мрамор и от всякакви гранити,
ще дойда горда, млада и студена
и мястото до мен ще е свободно,
на него гордостта ми ще приседне
и ще ме пази от приятели и Бога.



© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичките ти стихове са страхотни, всеки ден ти отварям профила и ги препрочитам
  • ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА ТИ !БЪЛГАРСКИ ЧЕДА,НЕЩАСТНИ НЕ БЪДЕТЕ!
    ЗА ЩАСТИЕТО ТУК ,ПРИ НАС СЕ БОРЕТЕ!
    ЩЕ ДОЙДЕ ДРУГО ВРЕМЕ,ЩЕ СРЕШНЕМ ДОБРИНИ
    И ДРУГ ЖИВОТ ЩЕ ИМА-ИЗВОЮВАЙКИ САМИ !
  • Какви ли мисли трябва да има човек, за да напише това? Много потресаващо и много силно!
  • "А мъртвите запеят под качулките
    от мрамор и от всякакви гранити"
    Изпитах искрена и чиста завист
    към таланта ти.
  • Силно! Така силно ме докосна...че занемях! Браво!
  • Еиииии 6, ама много е тайно.
Propuestas
: ??:??