Изпращаш пътника в нощта,
носен от лекия полъх
на среднощния дъх.
Намираш утеха,
но не забравяш
колко жесток е света.

Смъртта е взела
поредната си жертва,
оставила само следи
и тъгата в очите им.

Притихнал и спокоен,
затворил очи и
сбогувал се със света,
поел по пътя към
безкрая на битието.

Последната глътка въздух,
жадно уловена, но последна.
Край. Обръщаш се и - нищо.
Липсва част от теб.

Не намираш мира за
душата си, проливаш
безгласно сълзи,
изпаднал в страх
за лика на света,
хилядите очи, с които
трябва да се сблъскаш
и да поемеш отново
по своята пътечка.

Смъртта - това неизвестно,
така страшна, а всъщност
така нормална. Природата -
тази велика сила -
е отредила за всекиго
по късче живот и
отсечка от безкраиния
път на света.

Почивай в мир!
02.05.07