Jul 31, 2007, 10:54 AM

Последно сбогом!

  Poetry
702 0 1
Изпращаш пътника в нощта,
носен от лекия полъх
на среднощния дъх.
Намираш утеха,
но не забравяш
колко жесток е света.

Смъртта е взела
поредната си жертва,
оставила само следи
и тъгата в очите им.

Притихнал и спокоен,
затворил очи и
сбогувал се със света,
поел по пътя към
безкрая на битието.

Последната глътка въздух,
жадно уловена, но последна.
Край. Обръщаш се и - нищо.
Липсва част от теб.

Не намираш мира за
душата си, проливаш
безгласно сълзи,
изпаднал в страх
за лика на света,
хилядите очи, с които
трябва да се сблъскаш
и да поемеш отново
по своята пътечка.

Смъртта - това неизвестно,
така страшна, а всъщност
така нормална. Природата -
тази велика сила -
е отредила за всекиго
по късче живот и
отсечка от безкраиния
път на света.

Почивай в мир!
02.05.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Грозева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...