Устните, когато във „последно сбогом” затрептят
и очите влажни през сълзи напрегнато се взрат,
две ръце една към друга ще посегнат, натъжени,
две души самотни ще останат наранени.
Две бузи мокри, мокри и солени,
ще останат мокри, мокри и студени.
И ще свърши всичко мило и ще свърши в миг.
Ще се обърна мрачен, запечатал тъжен твоя лик.