Последно сбогом

Poetry

1.4K 0 4

Устните, когато във „последно сбогом” затрептят

и очите влажни през сълзи напрегнато се взрат,

две ръце една към друга ще посегнат, натъжени,

две души самотни ще останат наранени.

Две бузи мокри, мокри и солени,

ще останат мокри, мокри и студени.

И ще свърши всичко мило и ще свърши в миг.

Ще се обърна мрачен, запечатал тъжен твоя лик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

cucinka (Цвети Харизанова)

Тъжно.. и болезнено..

2015-04-21T09:13:56+03:00
lady_rose (Единствена)

сбогом - най-трудно изричаната дума... Поклон за смелостта да я изразиш в цял стих!

2009-11-05T14:31:43+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Когато за „последно сбогом”
влажните очи се взрат,
а ръцете търсещи с тревога
в душата нищо не намират...

и така нататък, и така нататък.

Прекалено много думи. Обърни внимание на същността.

2009-11-05T14:01:42+02:00
veni1212 (Венцислава Иванова)

Тъжничко!

2009-11-05T13:55:27+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0