Усещаш ли болката в моите вени?
Усищаш ли ярост във мен да пълзи?
Усещаш ли тихите вопли ранени,
в които сърцето ми бавно гори?
Нима не долавяш целувката моя,
целувка на влюбен във тебе поет?
Целувка от тихите стихове мои,
целувка на мрачен и тъжен човек.
И мъката сива в агония спира
забравила вече какво е любов.
Оставя след себе си кървава диря,
оставя след себе си тоз послеслов.