27 feb 2015, 16:53

Послеслов

635 0 2

Усещаш ли болката в моите вени?

Усищаш ли ярост във мен да пълзи?

Усещаш ли тихите вопли ранени,

в които сърцето ми бавно гори?

 

Нима не долавяш целувката моя,

целувка на влюбен във тебе поет?

Целувка от тихите стихове мои,

целувка на мрачен и тъжен човек.

 

И мъката сива в агония спира

забравила вече какво е любов.

Оставя след себе си кървава диря,

оставя след себе си тоз послеслов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....