Послеслов

Poesía

1.1K 0 1

Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,

неизживяна садистична меланхолия.

Някак тихо и отровно пропълзях,

и след месец ще съм блудкава история.

Даже не докосвайки лицето ти,

как моделирам изкривените черти...

Знам, че страда от безкръвие сърцето ти,

щом случайно те докосна. Може би...

Аз съм просто мимолетната случайност,

тъй жадуваният образ на любов...

Не мечтай за мене.

Ти не ме познаваш.

Аз съм само прозаичен

ПОСЛЕСЛОВ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Жадувания образ на любов превърнат в прозаичен послеслов...
Ех, Катя...и това се случва!

2012-01-21T09:41:42+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0