Послеслов

21 янв. 2012 г., 05:09

Поэзия

854 0 1

Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,

неизживяна садистична меланхолия.

Някак тихо и отровно пропълзях,

и след месец ще съм блудкава история.

Даже не докосвайки лицето ти,

как моделирам изкривените черти...

Знам, че страда от безкръвие сърцето ти,

щом случайно те докосна. Може би...

Аз съм просто мимолетната случайност,

тъй жадуваният образ на любов...

Не мечтай за мене.

Ти не ме познаваш.

Аз съм само прозаичен

ПОСЛЕСЛОВ.