21 янв. 2012 г., 05:09

Послеслов

1.1K 0 1

Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,

неизживяна садистична меланхолия.

Някак тихо и отровно пропълзях,

и след месец ще съм блудкава история.

Даже не докосвайки лицето ти,

как моделирам изкривените черти...

Знам, че страда от безкръвие сърцето ти,

щом случайно те докосна. Може би...

Аз съм просто мимолетната случайност,

тъй жадуваният образ на любов...

Не мечтай за мене.

Ти не ме познаваш.

Аз съм само прозаичен

ПОСЛЕСЛОВ.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жадувания образ на любов превърнат в прозаичен послеслов...
    Ех, Катя...и това се случва!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...