ПОСТАНОВКА

/по М.Павич/


Замаях се от аромата
около актьорите,
настройвах нов
и яростен, вглъбен
но и спокоен тон.
И страшно се
надишах, упоих се.
Надигна се във мен
забравен стон.
Поисках и спасение
на сцената...
Сред декорите, където,
омаломощена
Смъртта ми покори ми се.

Ах, кикимора!
Ще ме довършиш
само ако
спра да споря
със себе си,
с времето,
с вятъра,
с пустинята,
с оазиса,
с вълните,
с морето,
с океаните.
С неземното...
...тъй ядовита съм.

Не знам за другите,
но явно съдбата моя
такава, неразплетена
е програмирана да Е.
И наказанието свише
не ме подминава.
Обичам тази
обстановка чудна,
дотолкова е тежка,
дотолкова е трудна,
че само, който не
разнася декори, паравани,
не знае колко трудно
семейството се храни.


Макар, че
всеки спор
сурово, дръзко освестява.
Изглежда и в живота,
непредадени,
и негримирани,
на чувствата
свои докрай отдадени,
си пеем все
същите рефрени!
О, дами нежни!
Скъпи господа!
От нашите копнежи
движен е света!


23.02-27.02.2007г.