Feb 28, 2007, 12:10 AM

ПОСТАНОВКА

  Poetry
723 0 1
ПОСТАНОВКА

/по М.Павич/


Замаях се от аромата
около актьорите,
настройвах нов
и яростен, вглъбен
но и спокоен тон.
И страшно се
надишах, упоих се.
Надигна се във мен
забравен стон.
Поисках и спасение
на сцената...
Сред декорите, където,
омаломощена
Смъртта ми покори ми се.

Ах, кикимора!
Ще ме довършиш
само ако
спра да споря
със себе си,
с времето,
с вятъра,
с пустинята,
с оазиса,
с вълните,
с морето,
с океаните.
С неземното...
...тъй ядовита съм.

Не знам за другите,
но явно съдбата моя
такава, неразплетена
е програмирана да Е.
И наказанието свише
не ме подминава.
Обичам тази
обстановка чудна,
дотолкова е тежка,
дотолкова е трудна,
че само, който не
разнася декори, паравани,
не знае колко трудно
семейството се храни.


Макар, че
всеки спор
сурово, дръзко освестява.
Изглежда и в живота,
непредадени,
и негримирани,
на чувствата
свои докрай отдадени,
си пеем все
същите рефрени!
О, дами нежни!
Скъпи господа!
От нашите копнежи
движен е света!


23.02-27.02.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...