vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
12 may 2006, 11:59

ПОСТЕЛЯТА ТИ... ОХ, КАК МЕ ИЗКУШАВА... 

  Poesía
890 0 12

Постелята ти с друга

тая нощ не искам да деля.

Ох, как ме изкушава... Но,

не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм.

В пожари мъжки много

съм горяла…

Знам красива съм. Искра.

Но оставам тук – до входа,

до пътната врата.

Не ме моли! Защо да влизам?

Вътре се таят дълбоки тайни.

Докосна ли ги ще болят...

И ще им оставя рани.

Жена със белег съм.

Порочна, но и свята.

Слея ли се с теб… ще загорчи.

Укроти сърцето! Не плачи!

Моето е свикнало да спира.

Хайде прегърни ме само.

Знам боли. От шампанското -

душата ти, за истината ми, е сляпа.

Целуни ме преди да тръгна.

Впий устни. С поглед ме изпий!

Остави я да си тръгне –

мечтаната греховност…

Заключи вратата  и от мене

завинаги се скрий!

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??