ПОСТЕЛЯТА ТИ... ОХ, КАК МЕ ИЗКУШАВА...
Постелята ти с друга
тая нощ не искам да деля.
Ох, как ме изкушава... Но,
не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм.
В пожари мъжки много
съм горяла…
Знам красива съм. Искра.
Но оставам тук – до входа,
до пътната врата.
Не ме моли! Защо да влизам?
Вътре се таят дълбоки тайни.
Докосна ли ги ще болят...
И ще им оставя рани.
Жена със белег съм.
Порочна, но и свята.
Слея ли се с теб… ще загорчи.
Укроти сърцето! Не плачи!
Моето е свикнало да спира.
Хайде прегърни ме само.
Знам боли. От шампанското -
душата ти, за истината ми, е сляпа.
Целуни ме преди да тръгна.
Впий устни. С поглед ме изпий!
Остави я да си тръгне –
мечтаната греховност…
Заключи вратата и от мене
завинаги се скрий!
© Веска Алексиева All rights reserved.
Не съм го преживяла