ПОСТЪПАТЕЛНО
Последен лист от календара,
ненужен, бавно се отрони.
И тази свърши се, вече е стара,
и… старата е само спомен.
Събуждаш се и пак прегряваш,
от новите мечти подгонен.
Със календара се надбягваш,
защото старата е само спомен.
Загледан на безкрая в дните,
увлечен във водовъртеж огромен,
поискай Новата да е честита,
отминалата си остава спомен…
И радостта при теб долита
със миг прекрасен и изконен.
Надежда имаш да опиташ.
А новата дали ще стане спомен?!
03.01.2007год.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados