Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
Jan 4, 2007, 12:49 PM

ПОСТЪПАТЕЛНО

  Poetry
1.2K 0 4


    
        ПОСТЪПАТЕЛНО

 

 

Последен лист от календара,

ненужен, бавно се отрони.

И тази свърши се, вече е стара,

и… старата е само спомен.

 

Събуждаш се и пак прегряваш,

от новите мечти подгонен.

Със календара се надбягваш,

защото старата е само спомен.

 

Загледан на безкрая в дните,

увлечен във водовъртеж огромен,

поискай Новата да е честита,

отминалата си остава спомен…

 

И радостта при теб долита

със миг прекрасен и изконен.

Надежда имаш да опиташ.

А новата дали ще стане спомен?!

03.01.2007год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0