Посветено

17 ene 2008, 6:31

Poesía » De amor

536 0 3

"На Мама и Татко..."

първата копка пръст е за вас.

Мъртво ли е всичко свято,

нима това представляваше "Нас"?

"За моето любящо семейство..."

признавало само мойте грехове,

нека бъда пример за неподръжание,

та да не страда като мен.

Нека всички ме линчуват,

окачен на христовия кръст,

но как да страдам, как да плача

щом душата ми жадува само мъст.

"На моята любима..."

ти пак разби моето сърце.

Така, че не забравяй, Скъпа...

и тази моя смърт беше за теб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-17T11:07:23+02:00

Смирение...хубава дума.
с обич, Стефани.
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-17T10:29:26+02:00

Смирение- повече смирение ще ти е нужно. Не трови душата, тя е твоя!
posh` (Таня Атанасова)

2008-01-17T09:51:02+02:00

Много остро, поряза ме!
Доста крайни думи...
"и тази моя смърт беше за теб."-а финала си е направо разбиващ!
Поздрави!