10 nov 2009, 19:56

Посветено...

  Poesía
908 0 6

    На Спас

 

 

Така красиво си ме омагьосал…

Да бъда твоя… С дух… С душа и тяло…

На теб да са наречени несънните ми нощи…

И само с теб да бъда… цяла…

 

Щастлива в нежното ти притежание.

Познала силата на женската си слабост…

Да си единствен изворът на моите желания...

Най-истинската моя същност… Смисъл… И начало…

 

Защото мен без теб не ме е имало...

Защото любовта ни е божествена поличба...

Ти мое бъдеще и нежно минало...

Създадена съм, за да те обичам!

 

 

 

 

       10.11.2009

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...