11 jun 2007, 19:50

Посветено

  Poesía
948 0 5

Не съм мислила, че можеш да си толкова долен
но е възможно всичко в този свят подмолен!
Сега плача и зная защо...
Защото се влюбих в убиец на любов.
Обичам го! Той не ме обича
и отрича, че някога може по мен да тича.
Вярна съм му, а той
никога не е бил само мой!
Може да правя грешки,
но така силно плача заради неговите забежки...
Не виждам от сълзи!
Повярвай ми, силно боли!
За тази болка няма да ми стигнат хиляди сълзи...
Но пък за теб така е по-добре,
сега си пърхай с криле,
ЗАБРАВИ МЕ!
От съзнанието си ЗАЛИЧИ МЕ!
Изглежда не заслужавам твоята любов,
щом да си ми верен не си готов.
Ще приема истината в този свят суров,
ще те оставя
и ще се помъча да те забравя!
А ти живей живота си с наслада
и дано не гориш като мен на клада
от неразбрани чувства и мечти,
понякога мисля, че за ада си ти!..
И така да е - поне моят дявол бъди,
потопи ме в страстта си поне за минута,
кажи на сърцето ми да спре да се лута
в безсмислени въпроси и да спре да плаче,
КАЖИ МУ ПОНЕ ДА СЕ НАПРАВИ НА ЮНАЧЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...