Посветено
Не съм мислила, че можеш да си толкова долен
но е възможно всичко в този свят подмолен!
Сега плача и зная защо...
Защото се влюбих в убиец на любов.
Обичам го! Той не ме обича
и отрича, че някога може по мен да тича.
Вярна съм му, а той
никога не е бил само мой!
Може да правя грешки,
но така силно плача заради неговите забежки...
Не виждам от сълзи!
Повярвай ми, силно боли!
За тази болка няма да ми стигнат хиляди сълзи...
Но пък за теб така е по-добре,
сега си пърхай с криле,
ЗАБРАВИ МЕ!
От съзнанието си ЗАЛИЧИ МЕ!
Изглежда не заслужавам твоята любов,
щом да си ми верен не си готов.
Ще приема истината в този свят суров,
ще те оставя
и ще се помъча да те забравя!
А ти живей живота си с наслада
и дано не гориш като мен на клада
от неразбрани чувства и мечти,
понякога мисля, че за ада си ти!..
И така да е - поне моят дявол бъди,
потопи ме в страстта си поне за минута,
кажи на сърцето ми да спре да се лута
в безсмислени въпроси и да спре да плаче,
КАЖИ МУ ПОНЕ ДА СЕ НАПРАВИ НА ЮНАЧЕ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
