2 feb 2007, 21:19

Посветено

  Poesía
829 2 4

 До сега не съм изпитвала такова чувство,
знам ли може би е сън....
Ала винаги, когато ме прегръщаш,
будя се от този сън.


 
И се сгушвам нежна и гальовна

и ти шепна думи две

а косата ми се спуска непокорно

върху голите ти рамене.

 

 Устните в едно се сливат

и душите грейват.. .слънчев лъч

ти ми даваш нежната си сила

да си тук до мен завинаги веднъж...

 

 Моля се на Бога, всяка вечер

да заспиваш с мисълта за мен

да бленуваш моите целувки

паднал мигом в моя плен....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...