5 oct 2014, 20:48

Посветено 

  Poesía » De amor
591 1 7

 

 

Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.


И тялото ти - нямо и безмълвно,
понесло тегобата на деня,
не ми отдава ласка, нито спомен,
защото знае, че ще те тъжа.


И пак ще нося старите си рани,
че няма как да те деля на две,
а после в страховете си прибрана
ще мисля как да спра да те боля.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??