5.10.2014 г., 20:48 ч.

Посветено 

  Поезия » Любовна
664 1 7

 

 

Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.


И тялото ти - нямо и безмълвно,
понесло тегобата на деня,
не ми отдава ласка, нито спомен,
защото знае, че ще те тъжа.


И пак ще нося старите си рани,
че няма как да те деля на две,
а после в страховете си прибрана
ще мисля как да спра да те боля.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??