11 may 2018, 2:26

Посветено 

  Poesía
380 0 4


Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.

 

Стоя и прелиствам празните страници
на същия този прокажен живот.
Като книга без букви в забрава оставена
тъна в прахта забравен, сирот.

 

И идва момента в който завинаги
ставам прашинка от земната твърд,
но помня аз болката винаги
и спомена който нося отвъд.

 

Едва ли, ти, която нехаеш за мен
би си спомнила що за човек бях.
Едва ли ще помниш, че всеки ден
за теб този живот изживях.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??