Посветено
Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници
на същия този прокажен живот.
Като книга без букви в забрава оставена
тъна в прахта забравен, сирот.
И идва момента в който завинаги
ставам прашинка от земната твърд,
но помня аз болката винаги
и спомена който нося отвъд.
Едва ли, ти, която нехаеш за мен
би си спомнила що за човек бях.
Едва ли ще помниш, че всеки ден
за теб този живот изживях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
